Новият шеф на централната банка на Турция уверява, че работата за борба с инфлацията ще бъде натоварена
АНКАРА, Турция (АП) — Работата за укротяване на инфлацията в Турция — а именно чрез повишаване на лихвените проценти — ще продължи „с решителност“, страната новият шеф на централната банка каза в четвъртък, предлагайки известна сигурност относно усилията за коригиране на разрушената икономика след изненадващата оставка на неговия предшественик.
Говорейки за първи път, откакто пое кормилото на централната банка в събота, Фатих Карахан, бивш старши изпълнителен директор на Goldman Sachs, каза, че очаква инфлацията да спадне значително през тази и следващата година.
Карахан, който беше заместник-управител на банката, беше част от нов екип, ръководен от министъра на финансите Мехмет Шимшек, който се справяше с икономическите проблеми на страната чрез по-високи разходи за заеми.
„Ще продължим усилията си за установяване на дезинфлация с решителност. Задължение на централната банка е да гарантира и поддържа ценова стабилност“, каза Карахан пред репортери в турската столица Анкара.
Карахан замени Хафизе Гайе Еркан, която пое поста на първата жена шеф на банката през юни. Тя обяви оставката си в социалната медийна платформа X, бивша Twitter, късно в петък, като каза, че е била жертва на „кампания за убийство на герои“ и ще подаде оставка, за да спести на семейството си допълнителни страдания.
Водещ турски вестник твърди миналия месец, че родителите й упражняват неправомерно влияние във финансовата институция и че баща й дори е уволнил банков служител. Еркан категорично отхвърли обвиненията.
При Шимшек и Еркан централната банка одобри поредица от повишения на лихвените проценти за борба с инфлацията, нормализирайки икономическата политика на Турция в завой от дългогодишното убеждение на президента Реджеп Тайип Ердоган, че по-ниските разходи по заеми облекчават инфлацията. Това противоречи на конвенционалното икономическо мислене.
Ердоган, който преди това е уволнявал управители на централни банки, които отхвърлиха неортодоксалните му политики, назначи новия икономически екип, след като беше преизбран през май. Икономисти казват, че предишният му стремеж да запази лихвените проценти ниски въпреки изключително високата инфлация е помогнал за предизвикване на валутна криза и е повишил разходите за живот, оставяйки домакинствата да се борят да си позволят основни стоки.
Наскоро турската централна банка повиши основния си лихвен процент с 2,5 процентни пункта през януари, когато инфлацията достигна почти 65%.
По време на поредица от повишения от страна на централната банка лихвените проценти се повишиха от 8,5% през юни до 45% в края на миналия месец, стъпка, широко приветствана от чуждестранните инвеститори, които преди това бяха обърнали гръб на Турция.
Въпреки подобни скокове, инфлацията остава висока — потребителските цени се повишиха до сълзящи очи 64,86% през януари спрямо година по-рано, според данните, публикувани в понеделник, спрямо 64,77% през декември.
Карахан предвижда спад на инфлацията през следващите месеци.
„В края на 2024 г. Прогнозата (инфлация) се оценява на 36%, а прогнозата за края на 2025 г. се оценява на 14%“, каза той.
Тази цифра все още ще бъде висока – например много централни банки по света са набелязали инфлация от 2% и са използвали бърза поредица от увеличения на лихвените проценти, за да намалят скоковете на потребителските цени, които последваха проблеми с веригата за доставки по време на пандемията от COVID-19 и след това скокове в разходите за храна и енергия, свързани с войната на Русия в Украйна.
___
Робърт Бадендик допринесе от Истанбул.
